Смолянският художник Васил Бояджиев – Ачо не успя да отпразнува своя 60-ти юбилей


Смолянският художник Васил Бояджиев – Ачо, не успя да отпразнува своя 60-ти юбилей и си отиде от този свят малко преди да навърши годишнината на 27 май. Роденият в Смолян творец през 1953 година беляза творческия си път с оригиналния си поглед върху заобикалящия ни свят, претворен в живописните му платна. От своите творчески пътувания в чужбина донасяше свежия полъх на вдъхновението, осенило го в чуждите краища, но прегръдката на родната планина винаги го държеше здраво в обятията си. Васко Бояджиев може да се смята за един от учениците на друг голям творец, свързан с Родопите – Любомир Самарджиев. Талантът на Васко се пробужда именно в ученическия кръжок, ръководен от Самарджиев като преподавател в І СОУ „Св.св.Кирил и Методий” в Смолян преди 45 години. Подтикнат от Любомир Самарджиев, Васко е приет в Художествената гимназия в София, където учи от 1968 до 1972 година. Продължава образованието си в Петербург в Института по живопис, скулптура и архитектура „И.Е.Репин”, който завършва през 1980 година. За своя тясна специалност избира Монументалната живопис – „Витраж”, по която получава задълбочена подготовка в ателието на професор А. Мылъников. Участва в регионални, национални, международни изложби и пленери. Посетил е Бенин и Франция, впечатленията и преживяванията от които се превърнаха в нови картини. Но за него е в сила мъдростта “камъкът си тежи на мястото”. Той винаги се завръща при корените в родния Смолян.

 

Където и да пътуваше, родното място му даваше онази творческа енергия, която изпълваше картините му с багрите на Родопа, със звука на чановете и гайдите, с дивната природа, красотата и магията на митичната Орфеева планина. Картините му са пестеливи на щрихи, но богати на цветове. В тях се преплита оранжевото и червеното на фолклорната традиция в “Бела съм бела юначе”, “ Родопска песен 1, 2, 3 ”, бялото на църквите в “Параклиса св.Спас” и “Църквата Св.Неделя”, мостовете “Дяволския мост” и “Арки”, зеленото на в “Родопа”, синьото на водите, езерата и небето в “Композиции”, “Пейзажи”. Видял е Златоград, Могилица и Смолян с онази красота и чистота, свойствена само за хората, надарени с други сетива. Васко рисува живопис с онази пастелност на цветовете характерна за акварела. Неговите “Пейзажи” са наситени с цветове потъващи, размиващи се един в друг и сътворяващи една уникална пъстрота, оставяйки у зрителя усещането за лекота на четката. Обичаше да сътворява шаржове, а сред любимите му герои бе Чарли Чаплин .

Поклон пред светлата му памет!

HALA.bg
Най-четени